Като физическо лице можете да сключите договор за наем с:
Доходите от наем, ако сте местно физическо лице, могат да са както от източник в страната, така и от източник в чужбина. Получените средства от наем обявявате в годишна данъчна декларация. Облагат се с данък от 10%. Можете да намалите облагаемия си доход с 10 %, които се третират като признати разходи.
Данъкът се определя и внася, а доходът се декларира от:
Срокове
За деклариране и внасяне на дължимия авансов данък сроковете са еднакви:
Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, наемодателят може да заяви писмено пред наемателя, че желае да му бъде удържан данък за четвъртото тримесечие на годината. В този случай срокът за внасяне и деклариране е до 31 януари на следващата година.
Ако не сте платили данъка в срок, вижте Просрочени задължения.
Определяне
Данъкът е 10% от размера на облагаемия доход, придобит през съответното тримесечие минус осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. При определянето на облагаемия доход, придобитият доход се намалява с 10% нормативно признати разходи. Нормативно признати разходи не се приспадат, ако наемът е за имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците.
Пример: За 1-во тримесечие на календарната година лице е получило доход от наем в размер на 3000 лв., авансовият данък е 270 лв.
Авансовият данък се определя, като придобитият доход се намалява с 10% разходи: 3000*10% = 300 лв. Полученият облагаем доход е 3000 – 300 = 2700 лв.. Тази сума се умножава по данъчна ставка 10 %, за да се определи авансовият данък: 2700*10% = 270 лв.
Ако получателят на дохода от наем е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, авансов данък се дължи след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, превиши 7 920 лева. Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, наемодателят трябва да е представил пред наемателя копие на експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК. Задължително условие е експертното решение да е валидно към датата на изплащане на дохода от наем.
Плащане
Данъкът се внася в държавния бюджет, по банкова сметка на НАП за данъци (приходи на централния бюджет) от:
• наемателя, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането на наема. • наемодателя - физическото лице, придобило дохода, когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице и не е задължен да удържа и внася данъка.
Вижте повече в рубриките Плащане и Банкови сметки
Ако платецът на дохода от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, а получателите на дохода са повече от едно лице, удържаният данък може да бъде преведен в едно платежно нареждане. Не е необходимо в платежното нареждане да се посочват идентификационни данни за получателя на доходите от наем.
Деклариране
С декларация за дължим авансов данък по чл. 55, ал. 1 от Закона за данък върху доходите на физически лица декларирате авансовия данък.
Декларация не подавате, когато като физическо лице имате доходи от наем, но не дължите авансов данък за този доход.
Пример: Вие сте физическо лице, пенсионер. Получавате месечно наем от друго физическо лице в размер на 500 лв. Нямате други доходи освен въпросния наем и пенсията. Вие сте с намалена работоспособност 65 на сто и не дължите авансово данък, тъй като облагаемият ви доход е под 7920 лв. Не следва да подавате декларация, тъй като няма дължим данък.
С годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физически лица, Приложение №4 декларирате годишния доход и данък.
Декларация за дължими данъци подавате:
Документи
Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващото се лице:
Когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице, а например друго физическо лице, наемодателят издава документ по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато плащането не е по банков път.
Санкции
В случай, че наемателят не подаде в срок данъчна декларация се наказва с глоба или имуществена санкция в размер:
